Мисловно опериране, състоящо се в поставяне в логическа последователност на дадени съотношения (т. е. съждения), водещо до умозаключение. Качеството на умозаключението зависи от неговите предпоставки. Седем-осемгодишният ученик казва, че олиото плава над водата, защото е „мазно", а после, изоставяйки това качество, което е неприложимо към други предмети (дърво, корк...), казва, че е „леко". Неговият извод се основава на наблюдения от действителността. По-късно, на единайсет-дванайсет години, той вече може да разсъждава абстрактно и използва понятието „плътност" (отношение на теглото към обема), което вече представлява съждение. Прогресът в умозаключенията се дължи на социализацията и на намаляването на детския егоцентризъм. Той може да се оценява обективно чрез метода на теста (аналогия: „И ножът, и парчето стъкло са...?"; сходство: „По какво си приличат бирата и виното?"). Различават се обикновено две форми на разсъждение или умозаключение: дедукция, която е преход от общото към частното („Всички хора са смъртни, следователно аз съм смъртен") и индукция, която е екстраполиране на частен случай до обобщение.
