Психично разстройство, безумие. Този твърде неясен термин се използва рядко в медицинския език като например в словосъчетанията „налудност за величие" (на фр. folie des grandeurs) или „циркулярна психоза" (на фр. folie circulaire). За съвременната психиатрия безумието е психична болест. Тя класифицира заболяванията като психози и неврози, създава различни терапевтични методи (хидротерапия, електрошок, химиотерапия, психотерапия...), но все още не може да обясни защо даден човек е луд. И което е още по-сериозно, не е сигурно, че психично разстроеният субект може да се различи от здравия. В началото на седемдесетте години в САЩ Л. Роузън-хан организира следния експеримент: три жени и петима мъже (четирима психолози, психиатър, педиатър, художник, домакиня) трябвало да направят опити да постъпят в една от дванадесет предварително определени психиатрични болници, твърдейки само, че чуват неясни гласове. Щом бъдат приети, лъжепациентите трябвало да се държат нормално, да бъдат дисциплинирани и любезни и да казват, че гласовете са изчезнали. С изключение на един, всички били приети с диагноза шизофрения. Хоспитализицията им продължила средно 19 дни. Измамата изобщо не била разкрита и те били върнати по домовете им като „шизофренно болни в състояние на ремисия". Опасността, която крие подобна несигурност, е извънредно голяма, защото всеки, който се отличава по нещо, може да бъде обявен за „луд".
