Термин, зает от химията за характеризиране на нестабилна личностна съставка и в частност на вниманието и афективността, когато са особено подвижни. Афективната лабилност, наричана също вариабилност на настроението, представлява бърза смяна и дори едновременно съществуване под влияние на външни фактори или на вътрешна идеация на променливи и често противоречиви чувства. В областта на афективността лабилността е следствие от подвижността на вниманието и вихъра на идеите. Афективната лабилност би могла да бъде определена почти като „подвижност на афективността" или като „вихър на чувствата". Наблюдава се предимно при децата и при възрастните, засегнати от манийна възбуда. В детството, както и при манийната възбуда, афективността и идеацията са повърхностни и едно афективно състояние бива последвано от друго с изненадваща бързина. Макар че прилича на афективната лабилност, патологичната амбивалентност се различава от нея по своя немотивиран и необясним характер.
