Поредица от етапи, през които преминава живото същество, за да достигне пълен разцвет. При човека развитието не е сводимо до растежа. Под влияние на физиологическите и социоафективните условия се появяват нови форми на функциониране, които довеждат кърмачето, подчинено на принципа на удоволствието (ограничен единствено до стремежа за задоволяване на потребностите си) до състоянието на зрял човек в единоборство с действителността. Постепенно поведението се диференцира и човешкото същество става по-независимо от външните обстоятелства. Например бебето реагира на болката като задвижва цялото си тяло, докато по-голямото дете се задоволява да отдръпне засегнатата от дразненето част на тялото. Всеки човек има свой собствен ритъм на растеж; при него се отбелязват бързо израстване, застои, връщания назад, но практически никога линейно развитие. Все пак съществуват закони, които са валидни за всички. Например, установено е, че психомоторното развитие върви по оста „глава-крак" (наречена още цефало-каудална ос) т.е. съзряването на нервната система се осъществява по такъв начин, че детето придобива най-напред контрол над главата, след това над горните крайници и най-после, над долните крайници. Използването на тестовете за бебета позволява на психолозите да разберат дали развитието им се извършва нормално. Най-добрите условия за хармонично развитие са: добра хигиена, стабилна и сърдечна среда, афективна топлота.
