Метод, предложен от С. Д. Портеус (1919), представляващ серия отпечатани лабиринти с нарастваща трудност, предназначен да оценява умственото ниво и социалната адаптивност. Субектът трябва да премине през всеки лабиринт с молив, без да се връща и без да навлиза в задънена улица. Импулсивните индивиди, неспособни да съставят план на действие, или интелектуално ограничените не успяват да го изпълнят. Схема на лабиринта „Хамптън —Корт " В експерименталната психология често се използват и друга видове лабиринти за проучване формирането на навици. Например гладно животно бива затворено в лабиринт, който води до помещение, в което има храна. След като повърви наслуки, животното открива верния път. Ако опитът се повтори няколко пъти, то повече не допуска грешка. Измежду многобройните модели лабиринти, създадени за подобни опити, най-известен е този, наречен „на Хамптън - Корт", имитиращ лабиринта в градината на английските крале, близо до Лондон.