Възникване на диференциалната психология.

   Първите сведения за отчитане на индивидуалните различия и тяхната оценка в обществената практика датират от времето на династията Хан в Древен Китай (206_г. пр.хр.), където държавните служители периодично на всеки 2 - 3 години са подлагани на специална процедура за оценка, както и при назначаване на работа. По-строги правила на тестуване са прилагани при повишаване в длъжност. Дюбоа  пише, че държавните служители в армията, юридическата система, селското стопанство и др. са полагали писмени изпити. Тази практика продължава и досега в някои страни. Чрез пътешественици и дипломати тази идея е заимствана в Англия през средата на ХIХ_в., където при назначаване държавните служители са се съревновавали един с друг чрез полагане на изпити.

   Известно внимание към индивидуалните различия има и в Древна Гърция, но отношението към този въпрос е по-скоро теоретично, "за размишление". Класическо произведение в тази насока е "Характери" от Теофраст, подобни идеи се срещат в "Етика" и "Политика" от Аристотел. Но в Древна Гърция индивидуалната "диагностика" имплицитно включва типологични особености.

   През Средновековието идеите за индивидуалните различия са изоставени, отделният човек е възприеман като неотличимо принадлежен към някаква група.

   Едва с настъпването на капиталистическите отношения (и индивидуалната инициатива) различията между хората се връщат във фокуса на вниманието (при социализма индивидът е без особено значение). Интересът към умствените способности се заражда с последната фаза на индустриалната революция (САЩ, Англия, Франция), и с демократизацията на училищата. В края на ХVIII в. образованието става достъпно за всички, което поражда необходимост от създаването на методи за оценка на индивидуалните възможности за обучение. С тази задача в края на ХIХ и началото на ХХ в. се заемат и психолози.

Обособяване на диференциалната психология като теория и обществена практика.

   Създаването на лабораторията на Вилхелм Вундт в Лайпциг се приема за символично начало на съвременната психология, но не и на съвременната диференциална психология, защото отклоненията, дължащи се на различия между хората са били приписвани на "грешка" в измерването, артефакт.

Френсис Галтън 1822- 1911

  Основоположници на диференциалната психология са Френсис Галтън, Алфред Бине и Уилям Щерн. През 1869 г. Френсис Галтън (основател на психотерапевтичното направление в психологията) публикува в Англия книгата "Наследственият гений", считана за манифестиране на социалния Дарвинизъм, тъй като е написана под влияние на идеите на Дарвин. Галтън обръща внимание на различията във възможностите за адаптация на отделните индивиди в индустриализиращото се общество. Книгата представя своеобразна история на семействата на бележити поети, писатели и учени, като се превръща в някакъв вид доказателство за наследствения характер на умствените способности. По-късно Галтън създава т.н. "антропометрична лаборатория", в която срещу минимално заплащане клиентът може да установи умствените си способности чрез измерване на черепа му, асоциациите, които прави между думите, времето му на реакция, възприятието му и др. За първи път в тази лаборатория се използват и количествени методи за обработка на данните - тази идея е най-сериозният принос на Галтън към диференциалната психология.

   Най-голяма заслуга за създаването на основните методи на диференциалната психология има Алфред Бине. През 1895 г. заедно с Анри, той пише статията "Индивидуалната психология", в която обосновава необходимостта от изследване на природата и развитието на индивидуалните различия, както и на взаимоотношенията на отделните психични процеси у един и същи индивид, с оглед да се разкрият фундаменталните процеси, които ще позволят класифицирането на хората в отделни типове. Бине подхожда към проблема от гледна точка на практиката, след което го обосновава теоретично, защото му е възложена задачата да създаде система за различаване на децата с умствена недостатъчност от тези с нормално умствено развитие, като последните могат да се обучават в обществените училища.

   През 1896 г. Бине въвежда понятията "умствено развитие" и "умствена възраст", а през 1905 г. заедно със Симон създава първата скала за измерване на интелигентността, преработена през 1908 г. Скалата на Бине и Симон е запазила основната си идея и в съвременната Станфордска ревизия на теста. Цялостната дейност на човека според Бине и Симон се определя от две основни заложби:

1. тенденция към себесъхранение (фактор "наследяване"); 
2. тенденция към себеразгръщане (фактор "приспособимост за конвергенция").

   Първата книга, специално посветена на индивидуалните различия, е "Върху психологията на индивидуалните различия. Идеи върху една "диференциална психология" от Уилям Щерн (основоположник на персонализма), публикувана през 1900г. Задачите на диференциалната психология са формулирани от Щерн :

• Разкриване природата и размерите на различията в психичния живот на индивидите и групите;
• Факторите, определящи тези различия;
• Как тези различия се проявяват (в лицето, почерка, жеста, мимиките).

   На Уилям Щерн принадлежи идеята за оценка на умственото израстване - сравняване на умствената и календарната възраст не чрез изваждане (както е при Бине). Така Щерн създава формулата за изчисление на коефициента на интелигентност, базиран върху тестовете на Бине, както следва:

IQ = Умствена възраст/Календарна възраст х 100 (в %).

   В САЩ тестирането е стандартна процедура и е високодоходна индустрия. Участието на САЩ в Първата световна война дава силен тласък на употребата на тестовете за установяване на годните за офицерския състав. Използван е ААЕ (Army Alfa Examination), но поради големия брой неграмотни, както и за чужденци, е прилаган и АБЕ (Army Beta Examination), който е невербален.

   Този опит е пренесен в училищата и колежите. Луис Терман пише: "Кои ученици трябва да бъдат тестирани? Всички! Всеобщото тестиране дава гаранции." След 30–те години тестирането масово се използва и при кандидатстване за определени длъжности.

   Поставя се въпросът за стандартизация на процедурите и съответно за създаване на правила за тестиране. През 1935г. се появява списанието "Психометрика", което е нов етап в изследването на индивидуалните различия. Технологията на тестирането придобива по-рафиниран характер, а самото тестиране става основа за развитие на множество професии.

   Опитите за систематично изследване и измерване на индивидуалните различия датират от края на XIX век, но само 20 години след "началото" са изследвани множество хора и диференциалната психология вече има специфичен предмет и методи.