Точка на свързване на два неврона или на нервна клетка с друга клетка - мускулна или на жлеза. Терминът „синапс" бе въведен във физиологията от М.Фостър и К. С. Шеринггьн (1897) за означаване на нормалната анатомична връзка между съседни неврони. Съществуват два вида синапен: електирически синапси нхимически синапен. Първите се срещат по-често у нисшите гръбначни, но също и у бозайниците; при тях преминаването на нервния импулс се осъществява чрез междуклетъчни „мостове". При вторите връзката се извършва благодарение на химически медиатор. Достигането на потенциала на действие до окончанието на неврона, наречено „пресинаптично" окончание предизвиква освобождаване в синаптичното пространство на химическо вещество, съдържащо се дотогава във везикулите. Това вещество трябва да измине около ангстрьома, за да достигне постсинаптичния неврон. Част от невромедиатора се фиксира върху специализирани рецептори на постсинаптичната мембрана, докато частта, неупотребена за химичната връзка се унищожава от специфични ензими или се улавя от пресинаптичната мембрана и се складира отново във везикулите. Според действието им се различават възбуждащи и инхибиращи синапси. Но един и същи неврон може да упражнява двойно действие чрез механизма на близките синапен. Знае се, че една нервна клетка може да синтезира, складира и освобождава два (може би и повече) невромедиатора. Такъв е случаят, например, с някои неврони на гръбначния мозък и на продълговатия мозък, които съдържат едновременно възбуждащо вещество, веществото Р, и инхибиращо вещество, серотонин. Два близки синапса, действащи в обратни посоки, се наричат „реципрочни синапси". Най-накрая, според Н. Н. Осбърн (1981), предаването на нервните съобщения може да става от аксон на аксон, от аксон на клетъчно тяло, от аксон на дендрит, от дендрит на клетъчно тяло, от клетъчно тяло на клетъчно тяло и дори от дендрит на дендрит (Шерами и кол., 1981), тъй като химическият медиатор може да бъде освободен не само от аксонните окончания, а така също и от дендритите.

Вижте още>>>

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.