Операционализмът - възниква в края на 20-те години на 20век. поради методологическа криза в психологията, изразяваща се в неголямата точност на отчитането в понятията и научния анализ се затруднява. Учените се насочват в търсена на критерии за точна дефиниция на понятията. Дори издигат постулата, ако едно понятие не може да бъде точно дефинирано от научната система то отпада. Операционалистите представят научни понятия чрез експериметални операции, с които учените изследват даден обект.
Идеята е на физика Бричман - понятието е синоним на система от операции посредством които е установено. Този постулат е приемлив за повечето бихейвиористи които изпитват трудности при дефиниране на формулата символ-реакция . Понятието от обобщено отражение на различни страни на обективната действителност се превръща в отражение на операциите /действията/ на учения.
   Стивънс формулира няколко категорични правила - задължителни за всяка научна система: 


  1. Всички твърдения за дадено явление, /Стивънс ги нарича емпирични предложения/ - се свеждат до прости термини в отношението между които трябва да се постигне съгласие; 
  2. Опита на отделната личност, винаги се изключва;
  3. Изучава се някакъв обект а не самия експериментатор; 
  4. Експериментатора може да изследва процеси и явления протичащи в него самия но да ги разглежда като протичащи в друга личност; 
  5. Приемливи са само такива съждения, чиято истинност или неистинност при нужда може да се провери при конкретната ситуация;
  6. Основна операция при изграждане на понятието е разграничаването - разграничаването на тези операции е характерно само за тези операции;
  7. Формалните и емпирични предложения (съждения) които се изграждат - да се формират максимално точно и ясно, трябва да се изключи всякаква двусмислица;

   Стивънс казва, че не е нова школа, а възможен път за постигане на точност при създаване на апарат на науката. Операционализма придобива популярност, защото е създаден с надеждата на част от психолозите по онова време - да преодолеят методологически проблеми.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.