Главният мозък е разположен в черепната кухина. Той е най-голямата част от нервната система. Подобно на гръбначния мозък, той притежава мозъчни обвивки и няколко  кухини, изпълнени с ликвор. Те изпълняват функцията на своеобразна „водна възглавница, която омекотява ударите при травматични въздействия.
   Главният мозък е изграден от сиво и бяло вещество. Телата на невроните в главния мозък (т.е. сивото вещество) образуват т.нар. мозъчни ядра. От сиво вещество е изградена и кората на големите полукълба на главния мозък. Бялото вещество в главния мозък формира множество пътища, които свързват помежду им както отделни негови части, така и главния с гръбначния мозък. С главния мозък са свързани 12 двойки черепно-мозъчни нерви. Част от тях са сетивни, други - двигателни, а трети - смесени (съдържат както сетивни, така и двигателни влакна). Чрез черепномозъчните нерви главният мозък получава богата информация, постъпваща от зрителната, слуховата, обонятелната, вкусовата и други сетивни системи. Чрез черепномозъчните нерви главният мозък контролира активността на челюстно-лицевата мускулатура, както и функцията на различни вътрешни органи: сърце, бели дробове, стомах и др. Един от най-важните черепномозъчни нерви е т.нар. блуждаещ нерв, който инервира органите в гръдната и в част от коремната кухина. Главният мозък се дели на пет части: продълговат мозък, заден мозък – състоящ се от Варолиев мост и малък мозък: среден мозък, междинен мозък и краен мозък. Всички части с изключение на крайният и малкият мозък изграждат мозъчния ствол. При човека крайният мозък е развит толкова силно, че покрива почти изцяло останалите дялове. Те може да се видят само ако полукълбата на крайния мозък бъдат повдигнати и частично отстранени.
   Мозъчният ствол може да бъде разглеждан като своеобразно продължение на гръбначния мозък. Той осъществява връзката между гръбначния мозък - от една страна, и междинния и крайния мозък - от друга. Към мозъчния ствол се отнасят продълговатият мозък, мостът и средният мозък. В мозъчния ствол се намират двигателните ядра на черепномозъчните нерви, а така също и редица ядра, които контролират активността на скелетните мускули (т.нар. червено ядро например). Една от най-важните функции на мозъчния ствол е координиране на работата на вътрешните органи: тук се намират сърдечно-съдовият център, дихателният център, центърът на гълтането и др. В мозъчния ствол се намира и т.нар. мрежеста формация . Тя представлява струпване на огромен брой неврони, чиито тела не са разположени плътно едно до друго, а са „разпръснати, образувайки своеобразна мрежа. Главният мозък, както и гръбначният, е обвит с три съединителнотъканни обвивки. Най-външната т. нар. твърда мозъчна обвивка е най-дебела и плътна. Другите две обвивки се наричат меки, като средната е наречена паяжиновидна, а най-вътрешната – нежна. Най-вътрешната е плътно прилепнала над мозъка. между нея и паяжовидната се загражда подпаяжиновидно пространство. Това пространство и мозъчните стомахчета са изпълнени с цереброспинална течност (мозъчен ликвор). Тя поддържа постоянното налягане в цялата ЦНС и има защитна функция. Голяма част от невроните в мозъчния ствол не са организирани в ядра, а са повече или по-малко дифузно разпределени и имат множество връзки помежду си. По този начин се оформя ретикуларната формация. Някои от невроните на ретикуларната формация са части от сетивни пътища и чрез възходящи връзки регулират състоянието на бодърстване и сън. Други неврони са свързани предимно с регулация на движенията. В ретикуларната формация се намира и сърдечно-съдовия и дихателният център.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.