Австрийски невропсихиатър, създател на психоанализата (Франкфут, Моравия, дн. Пишбор, Чехия, 1856 - Лондон, 1939). Докато следва медицина във Виена, Фройд специализира неврология, извършва важни изследвания по сравнителна анатомия на нервната-система и върху детските енцефало-патии, открива упойващите свойства на кокаина. Като доцент във Виенския факултет той отива във Фран нция, за да допълни медицинското си образование: през 1885 год. посещава лекциите на Ж. М. Шарко в болницата Салпетриер, а четири години по-късно лекците на А. Бернхайм в Нанси. Фройд се установява във Виена и става сътрудник с Й. Бройер, с когото публикува през"Т895 год. Студии върху хйстерията" Убеден, че неврозите са психични заболявания, които са независими от каквото и да е органично увреждане и са предизвикани от забравени афективни шокове, Фройд търси метод, който да извади на бял свят скритите травми. След като използвал последователно хипнозата и лечението със задаване на въпроси, той прибягва до метода на свободното асоцииране и формулира правило за непропускане (пациентът трябва да казва всичко, което му идва на ум). Фройд изучава съновиденията, разкрива главните им механизми, създава понятията „цензура", „изтласкване", „либидо", „несъзнавано", подготвяйки последователно фазите на една нова психология, известна под името психоанализа. Това вече не е обикновена терапия, а учение, което поставя под въпрос съществуващите представи за човека. Със смелост и постоянство 3. Фройд продължава своите изследвания въпреки враждебността, която предизвикват революционните му схващания. Неговото творчество е огромно. „С плодовитостта си, казва Е. Клапаред, то представлява едно от най-важните събития в историята на науките за духовността." Сред множеството негови произведения са Науката за сънищата (1900), Въведение в психоанализата (1916-1917), Инхибиране, симптом и тревожност (1926). Първият том на френския превод на пълните съчинения на Фройд излиза през 1988 год.; до 1996 год. ще излязат още двайсет тома.







Още за фройд


Виж в речника: 

Видео:

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.